Кратка историята на Вавилон
Вавилон, един от най-известните градове от всички антична цивилизация, е столицата на Вавилония в южната част на Месопотамия. Днес това място е на около 100 километра южно от Багдад, Ирак.
Малко се знае за ранната история на Вавилон, само че античните сведения допускат, че преди към 4000 години той е функционирал като някакъв административен център. След това през 1894 година прочие н. е. градът е превзет от Самуабум, водач от регион към днешна Сирия, който го трансформира в дребно царство. Състоянието на града се трансформира фрапантно през 1792 година прочие н. е., когато шестият му цар Хамурапи се възкачва на трона.
По време на ръководството си, 1792-50 година прочие н. е., Хамурапи уголемява града-държава по поречието на река Ефрат и анексира доста остарели градски центрове, като Ур, Урук, Исин и Ларса. Сега държател на могъща империя Хамурапи, който е уважаван като господ, открива нови правила за своя народ: Кодексът на Хамурапи, който датира от към 1754 година прочие н. е. и се състои от 282 закона. Изсечен върху четиритонно парче базалт – в този момент изложено в Лувъра в Париж – кодексът съдържа доста сурови санкции за нарушаването му, в това число премахването на езика, ръцете, гърдите, окото или ухото на отговорния.
Кодексът на Хамурапи обаче е и един от най-ранните образци за концепцията обвиненият да бъде считан за почтен до доказване на неговата виновност. Правосъдието е раздавано съгласно трите класа на вавилонското общество – тези с имущество, освободени роби и към момента поробени хора. Например, в случай че доктор убие богат пациент, неговите ръцете ще бъдат отрязани като наказване, само че в случай че жертвата му е робиня, се ползва единствено финансово наказване.
Кодексът на Хамурапи
Империята запада след гибелта му, оставяйки Вавилония уязвима за завладяване от хетите отпред с Мурсили I през 1595 година прочие н. е. Той е последван от поредност крале от племена Касити, произхождащи от планината Загрос в североизточната част на Вавилония, които ръководят спокойно към 500 години. През това време вавилонският език става необятно употребен в Близкия изток и силата на империята е нормализирана.
От 1200 до 600 година прочие н. е. поредност от войни сред Асирия и Елам предизвикват съществени разстройства на Вавилонската империя. Но през 605 година прочие н. е. се появява нов цар: Навуходоносор II. Чрез поредност от военни завоевания Навуходоносор основава още по-голяма империя, разпростряла се от Персийския залив до границите на Египет. В самия град Вавилон той стартира обширна стратегия за създаване и реорганизация, която включва големи светилища, три огромни двореца и портата Ищар, церемониалния вход към вътрешната стена на града.
Спомената в началната книга на Библията, Битие, и постоянно отхвърляна като митична постройка, Вавилонската кула също е обвързвана с известни вавилонски структури като Етеменанки (или „ храм на основата на небето и земята “ ), пирамидален зикурат, отдаден на господ Мардук някъде към 610 прочие н. е. Структурата е висока над 90 метра, само че е разрушена, откакто Александър Велики завладява Вавилон (въпреки напъните му да я възстанови).
Предполага се, че едно от седемте чудеса на античния свят, Висящите градини, са издигнати от Навуходоносор за неговата носталгична по родния со дом брачна половинка Амиит, която милее по зелените хълмове на родината си. Местоположението им в никакъв случай не е дефинитивно открито, само че се счита, че те включват възходяща поредност от многоетажни градини, цялостни с дървета, шубраци и лозя. Търсенето продължава, само че мнозина определят съществуването им като мит.
Градът попада в ръцете на персите през 539 година прочие н. е., само че все пак продължава да процъфтява като център на изкуството и образованието. Дори когато Александър Велики унищожава Персийската империя през 331 година прочие н. е., той подрежда Вавилон да остане непокътнат.
След гибелта на Александър обаче, степента, в която империята взе участие в боеве кара жителите на града да бягат и Вавилон стартира последователно пропада. През 80-те години на 20 век Вавилон е реконструиран от Саддам Хюсеин, тъй че малко от истинския град към момента може да се види.
